ОФТАЛМОЛОГИЯТА В БЪЛГАРИЯ

Автор: проф. Л. Войнов

Развитието на офталмологията в нашата страна се поставя с основаването на Александровска болница през 1884 г. Там се разкрива очно-ушно отделение, със старши лекар Leopold Kugel. Общото очно-ушно отделение се разделя на две самостоятелни отделения през 1909г. Началник на очното отделение става д-р Гиргинов, който е първият офталмолог българин. Той извършва линеарна и екстракапсуларна екстракция на катаракта и  прави първата успешна операция на Фукала при висока миопия.

През 1907г. в Пловдив се открива второто, а през 1908г. в Русе третото в страната очно отделение.

През 1918г. се открива Медицинският факултет към Софийския университет. За редовен професор по очни болести е избран К. Пашев, който става и ръководител на университетска очна клиника открита през януари 1920г.

През периода 1922-1942г. са били извършени 34 138 очни операции, от които 9660 екстракции на катаракта, като предпочитаната методика  е „екстракция на катаракта с фиксация на горния прав мускул и конюнктивален мост”. През 1927г. извършва първите 6 интракапсуларни екстракции на катаракта. Въвежда множество хирургични методики: антиглаукомната иридектомия, операцията на Елиот, предната склеректомия (Лагранж),  задната склеректомия, а при абсолютна глаукома – оптико-цилиарната резекция (1925г.). През 1926г. извършва първата дакриоцисториностомия по Дюпи-Дютам, а през 1927г. К. Пашев въвежда операция при отлепване на ретината. През 1934г. К. Пашев осъществява първите две кератопластики и екстрахира цистицерк от стъкловидното тяло. От 1935г. въвежда аспирация на стъкловидното тяло по Ниден при тотален хроничен хемофталм.

Последователно очни отделения се откриват в някои областни градове – Плевен (1920г.), Варна (1925г.), Бургас (1927г.) и Стара Загора (1931г.). По-късно такива се разкриват във всички окръжни градове и по-големи индустриални центрове.

С въвеждането на микрохирургичните техники, екстракцията на старческата катаракта става една от най-широко прилаганите очни операции. Принос имат въвеждането на криоекстракцията от Р.Големинова, (1961г.)(фиг.3), както и склеро-корнеалния шев от П.Банков, Ив. Василев и Ст. Дъбов.

Във втората половина на 70-те години се въвежда имплантирането на вътреочни лещи (Н. Константинов, Ст.Дъбов) (фиг.4), а към края на 70-те години и факоемулсификацията (Ст. Дъбов, В. Танев).

Прогрес бележи и оперативното лечение на глаукома. Въвеждат се операцията на Шай, гониотомията и гониопунктурата при вродена глаукома, синустрабекулектомията и др. (Н.Сяров, Н.Петкова)

Напредък постигат и оперативните техники при отлепване на ретината и болестите на стъкловидното тяло. Усъвършенстват се, както ретинопексиите, така и витрео-ретинални интервенции с въздушно-течно-газов обмен наложили витреалната хирургия като рутинен метод за лечение на тези заболявания. (Ст. Дъбов, Пр. Гугучкова, Б. Петровски, Ива Петкова).

КАТЕДРА „ОФТАЛМОЛОГИЯ” АЛЕКСАНДРОВСКА

Една от най-рано разкритите катедри към Медицинския факултет е Катедра по очни болести. За ръководител на катедрата е избран академик К.Пашев, основоположник на българската офталмологична научна школа. По негова инициатива през 1905г. е създадено училище за слепи деца, а  през 1921г. и Съюз на слепите в България.

След пенсионирането на  академик Пашев Катедрата по очни болести се оглавява последователно в годините от  проф. Янков (УНГ),  проф.Коленко, доцент д-р Даниил Даниилов (1951-1958г.), проф.д-р Евгени Живков. (1958-1970г). В следващите години катедрата се оглавява последователно от  проф.д-р Иван Василев, проф.д-р Стоимен Дъбов, проф.д-р Православа Гугучкова, доц.д-р Геновева Алексиева, доц. д-р Ива Петкова, доц. д-р Виолета Чернодринска.  От 2019 год. ръководител е доц. д-р Александър Оскар.

 

КАТЕДРА МУ – ПЛОВДИВ

През 1945г. се създава Катедра по очни болести към Медицинския факултет-Пловдив. Последователно катедрата се ръководи от: д-р Владимир Халачев, главен асистент (1945-1959г.), проф. д-р Емил Коен (1959-1975г.), проф. д-р Васко Василев (1975-1979г.), доц. В.Вълканов (1979-1990г.), проф.д-р Блага Чилова-Атанасова, проф. д-р Нели Сивкова и проф. д-р Мариета Конарева.           

 

КАТЕДРА ПО ОЧНИ БОЛЕСТИ – ИСУЛ

 

През 1952г. се създава Катедра по очни болести към Института за специализация  и усъвършенстване на лекарите (ИСУЛ). До 1954г. се ръководител д-р Н.Ганчев. След него катедрата се оглавява от проф.д-р Иван Василев (1911-1988г.). Завеждащ детската клиника е доцент д-р Васка Василева, а след нея доц.  д-р Иван Иванов. След 2000 год., в състава на катедрата към Александровска болница,  тя се оглавява  последователно от проф.  д-р Людмил Янков, доц. д-р Геновева Алексиева, доц. д-р Виолета Чернодринска и доц. д-р Александър Оскар.  През 1972г.  се създава Медицинска академия и двете катедри на ВМИ и ИСУЛ се обединяват. Ръководител остава проф. д-р Стоимен Б.Дъбов. През 1981г.катедрата прераства в Научен институт по очни болести (НИОБ), като проф.д-р Дъбов е директор на института.

 

КАТЕДРА ПО ОЧНИ БОЛЕСТИ МУ- ВАРНА

През 1965г. към ВМИ-Варна се създава Катедра по очни болести. Последователно ръководители на катедрата са проф. д-р Н. Констатинов, доц. д-р Д.Пенчева, доц. д-р Т. Митов, доц. д-р Е.Контрова и проф. д-р Хр.Групчева.

КАТЕДРА ОЧНИ БОЛЕСТИ МУ – ПЛЕВЕН

През 1974г. се разкрива Катедра по очни болести към ВМИ, Плевен с ръководители: проф. д-р Л. Луков, проф.д-р И.Маждракова, проф. д-р Ч. Балабанов.

КАТЕДРА ОЧНИ БОЛЕСТИ МУ – СТАРА ЗАГОРА

Катедра по очни болести към ВМИ – Стара Загора се разкрива през 1986г. Първоначално се ръководи от д–р Димова, а след 1988г. от доц. д-р Е.Филипов, доц. д-р Зл. Трифонов, доц.д-р Г. Йорданов и доц.д-р Д.Джелебов.

През 1978г. се организира Катедра по очни болести към Института за лечение на чужди граждани в София. Ръководители последователно са проф.Н.Константинов и академик П.Василева. Понастоящем клиниката е обединена с Очната клиника при Окръжна болница – София и се оглавява от доц. д-р Б. Дъбов.

В различни периоди в София се разкриват Очни клиники:

  • Транспортно-медицински институт, със завеждащ доц.д-р А.Андреев,
  • Пета градска болница – проф.д-р Цв. Марков, доц. д-р Л. Маджарова;
  • Клиника по спешна офталмология към болницата „Царица Йоана” с ръководители доцент д-р Р.Христова, доц.д-р Б.Кючуков.
  • Трета градска болница – София, ръководена от проф.д-р Л.Луков, а по-късно от доц. д-р П.Сучкова.

 

КЛИНИКА ОЧНИ БОЛЕСТИ ВЪВ ВМА – СОФИЯ

Очното отделение в Първа дивизионна болница София се разкрива през 1895 год. Началник на отделението е ген. м-р Д.Керанов. Последователно завеждащ отделение са д-р Н. Славов, д-р М. Иванов, д-р Ан. Анастасов (1941-1942г.), д-р Д. Тодоров (1942-1956г.), полк. д-р В. Хазан (1956-1968г.), полк. доц. П. Банков(1968-1975г.), полк.проф. Ан. Буков (1976-1989г.), полк.проф. Цв.Марков (1989-1992г.), полк.доц. М.Шиваров (1992-2000г.), подп.д-р Н. Горчев (2000-2003г.), проф. д-р Л. Войнов – от 2003 год.

Не е възможно да бъдат изброени всички учени и практикуващи офталмолози допринесли за прогреса на съвременната офталмология. Успехите и достиженията са резултат от труда и таланта на известни и по-малко известни офталмолози. Тяхната активна и ползотворна дейност продължава и днес.